Дежа-ву

Контролата в автобуса ме поглежда, плъзва разсеяно поглед по книгата ми и отминава. Привличам с жест вниманието й и си давам левчето за билет.

Тя недоумява, после внезапно я осенва прозрение:

- Ааах, понеже ви запомних сутринта със същата книга, реших, че съм ви таксувала вече.

Ъхъ, имам си дежа-ву билет под формата на книга.